Иконите в православната църква
Иконата съдържа история, традиция, символика, богословие и изкуство. За да се изследват тези аспекти, е необходимо да се запознаем с живота на Църквата, защото историята на иконата е свързана с историята на Църквата и с историята на изкуството – два различни аспекта, но обединени в едно общо постижение.
Иконата е „цветна теология“. Църквата определя иконата богословски от гледна точка на „догмата за Троицата“ и преди всичко позволява тя да бъде разбирана от гледна точка на „въплъщението“.
Не гледайте на иконата като на красива, не я смятайте за грозна, не я критикувайте като естествено изкуство. В нейната неестествена трансцендентна красота е Бог който слуша, дори и да не му говорим. Придружава, дори и да не го търсим, разбира, дори и да не разбираме, и защитава, дори и да не го виждаме.
Иконографско изкуство.
Иконата не е измислена от художниците, а е възникнала от народа и се е превърнала в „църковна традиция“ и утвърдено правило. Църквата чрез своите духовници бди над иконописците, за да се въздържат от фантазии и да следват традицията, и да правят икони в рамките на установените канони.
За да бъдеш иконописец, изкуството и талантът на художника не са достатъчни, въпреки че са необходими. За иконописеца иконата е път, тя е начин на живот, посветен на съзерцание и изучаване. Православните рисувани икони изискват търпение, мълчание, постоянство и непрекъсната молитва. Иконописецът трябва да постигне майсторство в средствата, с които работи, така че те да му служат за „сметка на небето“.
Една икона никога не може да слезе под определено художествено ниво. Това е възхвала, песен и поезия в цвят, това е музикален резонанс на линии и форми. Иконата не е красотата, замислена от профанното изкуство, а „Истината“, която слиза и се облича в нейните форми. Иконата свързва две безкрайности: „Божествената светлина“ и човешкия дух.
В иконата детайлите са сведени до минимум, а изразителността е максимална. С лаконизъм и трезвост иконата съответства на „Свещеното писание“ и показва само същественото. Натуралистичното изразяване на пространството трябва да бъде изоставено, а сенките трябва да изчезнат заедно с дълбочината.
