Свети апостол Андрей Първозвани

На 30 ноември Православната църква отбелязва празника на светия апостол на Исус Христос, който е брат на светия апостол Петър, св. Андрей Първозвани.

Андрей Първозвани е първият от апостолите, който започва да следва Христос, а след това довежда при Него и собствения си брат – светия апостол Петър (Йоан 1: 35-42).

От младостта си бъдещият апостол, който бил от Витсаида, се обръща към Бога с цялата си душа. Той не се жени и се занимава с риболов с брат си Петър. Когато гласът на светия пророк, Предтеча и Кръстител на Господ Йоан гръмва над Израел, Свети Андрей става най-близкият му ученик. Самият свети Йоан Кръстител насочва двама от своите ученици, бъдещите апостоли Андрей Първозвани и Йоан Богослов, към Христос, като им казва, че Той е Божият Агнец.

След Слизането на Светия Дух върху апостолите, Свети Андрей тръгва да проповядва Божието Слово на Изток. Той премина покрай Мала Азия, Тракия, Македония, достигна Дунав, преминава край Черноморското крайбрежие, Крим, Черноморския регион и се изкачва по Днепър до мястото, където сега се намира град Киев. Там той остава през нощта и се установява в Киевските планини. Ставайки сутринта, той казва на учениците, които са с него: „Виждате ли тези планини? Благодатта Божия ще огрее тези планини, ще има велик град и Бог ще издигне много църкви.“

Апостолът се изкачва по планините, благословя ги и вдига кръст. След молитва той се изкачва още по-нагоре по Днепър и стига до селището на славяните, където е основан Новгород. Оттам апостолът преминава през земите на варягите в Рим, за да проповядва и отново се връща в Тракия, където в малко село във Византия, бъдещият могъщ Константинопол, основава християнска църква. Името на светия апостол Андрей свързва майка му, Цариградската църква, с дъщеря й, Руската църква.

По пътя си Първозваният апостол понася много мъки от езичниците: той е гонен от градовете и бит. В Синопе той бива бит с камъни, но оставайки невредим, верният ученик на Христос, неуморно произнася проповеди за Спасителя пред хората. По молитвите на апостола Господ извършва чудеса. Чрез труда на светия апостол Андрей възникват християнски църкви, на които той назначава епископи и свещеници. Последният град, в който идва Първозваният апостол и където е предопределено да приеме мъченическа смърт, е град Патра, Гърция

Господ показа много чудеса чрез Своя ученик в град Патра. Болни биват излекувани, слепи започват да виждат. Чрез молитвата на апостола тежко болният Сосий, благороден гражданин, се възстановява. Чрез полагането на апостолските ръце Максимила, съпругата на управителя на Патра и брат му Стратоклес, биват излекувани. Чудесата, извършвани от апостола и неговото огнено слово просветляват с истинската вяра почти всички граждани на град Патра.

В Патра остават малко езичници, като сред тях е и владетелят на град Егеат. Апостол Андрей многократно се обръща към него с думите на Евангелието. Но дори чудесата на апостола не успяват да просветлят Егеат. Светият апостол с любов и смирение се обръща към душата му, стремейки се да му разкрие християнската тайна на вечния живот, чудотворната сила на Светия Господен кръст. Вбесеният Егеат заповядва да бъде разпнат апостола. Езичникът помислил да дискредитира проповедта на Свети Андрей, ако го убие на кръста, който той прославил. Свети Андрей Първозвани с радост приема решението на управителя и с молитва към Господа той самият да се възнесе на мястото на екзекуцията. За да удължи мъките на апостола, Егеат заповядва да не заковава ръцете и краката на светеца, а да ги завърже на кръста.

Два дни Апостолът, докато е на кръста, проповядва на хората, събрани около него. Гражданите, които го слушат, го съжаляват с цялото си сърце и настояват да бъде свален от кръста. Изплашен от народното възмущение, Егеат нарежда край на екзекуцията. Тогава светият апостол започнал да се моли Господ да го почете със смърт на кръста. Колкото и войниците да се опитват да отстранят апостол Андрей, ръцете им не се подчиняват. Разпнатият апостол, възхвалявайки Бога, казва: „Господи, Исусе Христе, приеми моя дух“. Тогава яркото сияние на Божествената светлина озарява кръста и мъченика, разпнат на него. Когато сиянието изчезна, светият апостол Андрей Първозвани вече е предал своята свята душа на Господ (+ 62). Максимила, съпругата на управителя, взела тялото на Апостола от кръста и го погребала с чест.

Мощите на светия апостол Андрей Първозвани първоначално се намират на мястото на мъченическата му смърт – в Патра (Гърция). През 357 г., по указание на император Констанций II, мощите на светия апостол Андрей Първозвани (с изключение на честната глава) се преместват тържествено в Константинопол и се полагат в църквата на светите апостоли до мощите на светия апостол и евангелист Лука и ученика на апостол Павел – апостол Тимотей.

След превземането на Константинопол от кръстоносците през 1208 г., кардинал Петър от Капуански, изповедник на четвъртия кръстоносен поход, отнася мощите на Андрей Първозвани в Италия и ги поставя в катедралната църква на град Амалфи, където са и сега. Мощите са под престола, а част от главата на светия апостол се съхранява в отделен реликварий.

Честната глава и кръст на св. Андрей Първозвани остават в Патра в продължение на много векове. През 1462 г. морският деспот Тома Палеолог отнема главата и кръста на апостола от Патра, спасявайки ги от турците и ги предава на папа Пий II за съхранение. Папата ги поставя в катедралата на Свети апостол Петър. Част от главата се полага заедно с мощите на Андрей Първозвани в Амалфи.

През 1964 г. папа Павел VI решава да прехвърли главата на св. Андрей Първозвани и частиците от кръста на св. Андрей в гръцката православна църква и тези реликви биват  тържествено пренесени в Патра.

Мощите на св. Андрей Първозвани всеки ден биват посещавани от обилен поток миряни и духовенството събира смирна няколко пъти в годината.

Източник: ikonopis.bg